Щрак крадеца на портрет

автор(и): Труд, прочитания: 2226, коментари: 7

 

МВР дебне с 350 камери в София 

Триста и петдесет полицейски камери снимат на публични места в центъра на София, обясняват експертите от СДВР. Няма статистика колко са снимачките в частни домове, магазини и офиси, но е ясно, че те са много повече.
По десетки улици и булеварди са поставени табели, които информират минувачите, че навлизат в зона, която е под постоянно видеонаблюдение.
Полицейската система на открито в столицата стартира през 2005 г. със 135 камери, като постоянно обсегът на обективите се разширява.
Паралелно от общината пуснаха в действие своя програма за наблюдение в училища, детски градини и районите около тях. Отделна система от камери работи на всяка станция по двата лъча на метрото. Трите системи са автономни, но при необходимост криминалистите без проблем използват записите от общинските.
Според шефа на видеонаблюдението в СДВР Мирослав Ташев престъпността в наблюдаваните обществени места е спаднала със 72%, а 90 от всеки 100 случая на закононарушения се разкриват.
Но разкриваемостта на апашите, хванати с помощта на камери в частни обекти, съвсем не е толкова голяма. Статистика за нея няма.
Съществен е приносът на полицейските камери при залавянето на крадени коли. Всяка регистрационна табела се снима при навлизането на автомобила в наблюдаваната зона и компютър сравнява номера с базата данни на МВР за издирвани возила. И автокрадците, и джебчиите, и уличните дилъри на дрога вече заобикалят зоните за наблюдение по улиците и парковете.
Няколко частни охранителни фирми също са изградили свои системи за видеонаблюдение в банкови офиси, молове, хипермаркети и много други обществени места. Гардовете с охота предоставят на МВР видеокадрите.

Няма пречка за присъда по снимки

Записите от камери са годно доказателство за осъждане на крадците, показа допитване на "Труд" до съдии.
Проблемът е, че след като бъдат "хванати" от снимачката, престъпниците рядко биват разпознати. Основните причини за това са две според съдиите - слаба оперативна работа на МВР и лошо качество на видеото.
Юристите отдавна са преодолели споровете дали заснетото от охранителната апаратура в магазини и бензиностанции може да се използва в съда. Още повече че фактът, че даден обект е под видеонаблюдение, се обявява по правило на видно място и не може да се твърди, че някой снима гражданите без знанието им.
Проблемите идват от това как са получени записите от представителите на властта. Най-често охраната на магазина ги дава на полицията с протокол за доброволно предаване, но понякога униформените просто правят презапис. Тогава се налага в съда да бъде изслушан човекът, презаписал видеото, за да се гарантира, че няма злоупотреби.
На теория няма пречка някой да бъде осъден за кражба само въз основа на записи от охранителна камера. На практика обаче в повечето случаи заснетото трябва да е подкрепено и от свидетелски показания в съда, а такива няма.
Често възникват и спорове дали датата и часът на записа са коректни.
В много случаи дребните кражби - например когато някой е мушнал един шоколад в джоба си, не се приемат за престъпление поради малозначителност.
Само с глоба от 100 до 300 лв. се разминават крадците, хванати за първи път.
Условието е откраднатото да е на стойност до две минимални работни заплати или 620 лева от Нова година. Освен това те трябва да са върнали или възстановили отнетото. Ако обаче бъдат хванати да крадат в следващата една година, ги чака присъда - затвор.

Апашки "очи" по банкоматите 

На всички банкомати в страната са монтирани камери, които да пазят картодържателите от кражби. Това се знае отдавна.
Но ако с помощта на тия камери от шест месеца насам някъде из България е заловен поне един апаш, то това е останало неизвестно на пресата у нас.
Затова пък неотдавна се разбра, че самите апаши монтират камери в реклами върху банкоматите. Те снимат, докато законопослушните граждани въвеждат пинкодовете в банковите си карти.
"Тия камери са незабележими с просто око, много фино са направени", разкрива инспектор от криминалната полиция.
Невидимите снимащи устройства са хит сред измамниците. С тяхна помощ не един пинкод е откраднат и не една дебитна карта е източена за неприятна изненада на притежателя.

Хакери с пагони заковали Стайко

• A
• A
• A

С документи менте "захарните петлета" спестили 2,7 млн. ДДС

Днес ще стане ясно кой е прокурорът от София, пял за ДДС бандата, която полицията удари миналата седмица, научи "Стандарт". "Очаквам в понеделник да ми изпратят материалите от МВР, все още нямам нищо на бюрото си", заяви вчера и.д. главен прокурор Бойко Найденов. В петък вътрешният министър Цветан Цветанов призна, че се проверява магистрат, засечен на работен обяд с близки до Иван Танев-Универсалния в навечерието на акция срещу него.
Антимафиоти разбили паролите на мейлите на "Винпром Карнобат 1811", за да се докопат до тайната кореспонденция на "захарната банда" Стайко Стайков. Така се добрали до доказателства, че лично 23-годишният син на алкохолния бос Миньо Стайков е изпращал от фирмените пощенски кутии всякакви документи, за да се осъществи измамата с ДДС. Сред тях били фалшиви фактури и товарителници за вноса на захар от Гърция, складирането му в София и фиктивния износ за Чехия. Стайков контролирал всички договори за доставки и цени на захарта.
Веднъж месечно привиквал тримата си съучастници
в софийския офис на фирмата на бул. "Джеймс Баучер" 83, установили разследващите.
Според прокуратурата Симеон Танев от Търговище се преместил в столицата и поел контрола върху стоковите наличности на захар в склада на основното дружество "Захарна индустрия" в кв. "Захарна фабрика". Той се води собственик на фирмата и е подписвал договори за доставка на сладката стока от Гърция, а след това пък я изнасял по документи към Чехия. За транспорта се грижел Веселин Ранчев. Добрин Добрев пък, който е собственик на консултантска фирма, отговарял за документалното оформяне на измамата - издавал фалшивите фактури, товарителниците с количествата захар и подавал отчетите към Националната агенция по приходите (НАП). Всички документи, чрез които фирмите доставяли захар на ниска цена, а
след това "изнасяли" в ЕС скъпо
се изготвяли в офис на ул. "Галичица" 34 в столичния кв. "Лозенец". По-късно документите с куриер се разнасяли до всички замесени в аферата дружества.
Стайков използвал само контролирани от него фирми за измамата. Внесената от Гърция захар уж продавал на пловдивската фирма "Зона Арадо" ЕООД и софийската "Саниела комерс" ЕООД. На практика обаче вместо да отиде в хангара на "Зона Арадо" в Първомай, поемала директно към складовете на "Захарна индустрия" в София. В същото време по документи тя се изнасяла за ЕС, а "петлетата" спестили 2,7 млн. от ДДС.
"Аз съм само отговорник на склада на "Захарна индустрия", следя какво влиза и какво излиза от него", заяви Симеон Танев в петък вечер в Специализирания съд, макар официално да се води собственик на фирмата. Той е баща на две деца, едното от които е тежко болно.
Не мога да избягам от съдбата си!
заяви в последната си дума пред съдията Танев. Въпреки че за детето му се изисквали ежеминутни грижи, Симеон остана в ареста за постоянно заедно с Веселин Ранчев и Добрин Добрев. Танев вече има влязла в сила условна присъда за данъчни измами. Добрин пък е в списъка на хората с 3 и повече висящи наказателни производства, заяви прокурорът по делото Йордан Грамов. "При една доставка на захар от Дубай стоката минава през 50 фирми, не виждам лошо в това. Да не би да излезе, че всички подлежат само на административни санкции, а не на наказателно преследване", заяви с ирония пък един от четиримата адвокати на "петлетата".

Студенти от Свищов обрали столичната „Алинац Банк"

автор(и): Труд онлайн, прочитания: 50, коментари: 0

Извършителите на обира на „Алинац Банк" са на 24 години и са студенти в Свищов. Това каза на пресконференция старши комисар Валери Йорданов.
Разкрит е обирът, който беше извършен на 23 октомври в „Алианц банк" в София, когато около 8:30 часа нахлуват две въоръжени лица неутрализират охраната, неутрализират две касиерки, завързват ги и отнемат сумата от около 90 000 лева - от които 60 000 български лева и други различна валути. Лицата, по данни от описанията на потърпевшите, се оттеглят с шлемове за мотори и с подобно облекло. Беше лансирана версия за мотористи, мотори никой не беше видял, каза старши комисар Валери Йорданов.
Вследствие на работа на сектор „Грабежи", районното управление, в досъдебното производство бяха установени две от лицата, извършили въоръжения обир.
Екипи са ги задържали рано тази сутрин в Свищов. Беше задържано и трето лице в София, който е бил шофьор на групата. Установен е и собственикът на автомобила, каза старши комисар Йорданов.
Този, който им е бил шофьор, е на 21 г.
Двамата имат криминални регистрации - единият за кражба от магазин, а другият за пътнотранспортно произшествие.
Единият е бивш служител в този офис, работил е там до септември 2011 г., така че е имал представа за разположението в офиса и за охраната. Той е бил и инициатор на обира.
Подбран е момент, в който няма клиенти, и той е знаел къде са били парите, каза старши комисар Валери Йорданов. Той посочи, че има подценяване на охраната.
Продължават процесуално-следствените действия, в градска прокуратура е случаят, разпитани са лица за съпътстващите обстоятелства. Намерени са за сега част от парите - около 5 000 лева, от предстоящите обиски се надяваме да намерим и част от валутата. Едното от лицата си е закупило автомобил за 17 000 лева - немски, надежден, голям автомобил, каза старши комисар Валери Йорданов.

Кредитори на сухо заради кухи фирми

20:51
02.12.12

автор(и): Труд, прочитания: 1566, коментари: 2

Български производител има да взема около 150 000 лева от търговец. Дългът е напрупан в последните 2 г. Продуктите, за които се дължат парите, отдавна са продадени. Търговецът дори си е взел обратно от държавата ДДС за стоката. Но отказва да си плаща задълженията.
Кредиторът, т.е. фирмата производител, не може да си вземе парите чрез съда, тъй като длъжникът вече няма активи, с които да се покрият задълженията. Те са прехвърлени в прясно регистрирана от същите собственици фирма без дългове, а старата вече е куха.
Колелото на задлъжнялостта се е завъртяло. Производителят бави заплатите на служителите си, не може да плаща на доставчици, не поема и нови поръчки, защото няма пари за материали...
Перипетиите на тази фирма са хроничен проблем за бизнеса. Междуфирмената задлъжнялост в България се оценява на над 104 млрд. лв., и то по данни за състоянието на бизнеса през 2010 г. (тези за 2011 г. ще излязат догодина). Създаването на нови и нови компании и източването на старите и задлъжнели е един от начините за ощетяване на добросъвестните кредитори.
Подобен е и случаят със “Строителна компания ЗАГОРА”. Фирмата има да получава 1,5 млн. лв. от “виртуален” подизпълнител при изграждането на пречиствателната станция на Стара Загора, финансирана с европари. Тук лавината от задължения стига и до Министерството на регионалното развитие, което е заплашено със съд.
Консултантски договори
Консултантски договори, покупка на несъществуващи активи. Това е малка част от хватките за законно източване на фирми. “Тук влизат привидните сделки - покупки на несъществуващи материали и активи, изплащане на бонуси и обезщетения в пъти над нормалното”, казва Жулиета Мандаджиева, съдружник в адвокатското дружество “Тончева и Мандаджиева”. Сделките може да са със собственика или фирмата майка. “Такива действия не са незаконни, но са в разрез с корпоративната етика и често са заобикаляне на закона и злоупотреба с доверието на съдружниците или акционерите”, допълва тя. Сред примерите за законно източване са сключване на консултантски или договори за обучения със свързани фирми. Прибягва се и до авансови плащания по контракти с подставени или свързани лица, които така и не приключват. “Длъжникът оперира с парите и формално ги дължи на кредитора, но при несъстоятелност до връщане може и да не се стигне”, обяснява адвокатката.
Вътрешен човек
Фирми могат да се източват и от вътрешни хора. Схемата е: Служителят, който управлява инвестициите на компанията, предварително знае, че тя иска да купи акции на друга фирма.
Той пазарува от ценните книжа преди голямата сделка и ги продава после, когато цената им е скочила. “Когато едно дружество бъде източено и после обявено в несъстоятелност, кредиторите остават с пръст в уста”, обяснява Мандаджиева.
ИНТЕРВЮ с МИЛЕНА ВИДЕНОВА, управляващ
директор на компанията за управление
на кредитен риск “Кофас България” :
МЕЖДУФИРМЕНИТЕ ДЪЛГОВЕ СА ЗА 100-200 МЛРД.
- Г-жо Виденова, увеличава ли се междуфирмената задлъжнялост?- Нашите наблюдения са, че тя нараства спрямо предходната година с около 10%, въпреки че финансирането от страна на банките е на постоянно ниво, дори има леко свиване на корпоративния портфейл. В България около 90% от междуфирмената задлъжнялост е формирана като търговски кредит. Едва около 10% е задлъжнялостта към финансови институции.
- Доколко проблемът засяга българските компании?- Едва ли има фирма на пазара, която през последните 3 г. да не е претърпяла търговски загуби поради отложени плащания. Това променя доста самата среда, защото когато фирмите веднъж се опарят, те започват да променят начина на разплащане. Ако са в силна позиция на пазара, някои минават на авансово плащане, разбира се, за сметка на цена и пазарен дял. Други ползват банкови инструменти за гарантиране на вземания. Някои фирми опитват да проучват клиентите предварително и могат да им дадат отложено плащане. Интересът към него и активното управление на търговския риск нараства.
- Как фирмите могат да избегнат задлъжнялостта или да намалят рисковете от нея?- Междуфирмената задлъжнялост изисква цялостна система за управление, правилно структуриране, текуща превенция и профилактика. Нашият съвет е още на много ранен етап да се проучат контрагентите и да се прави активно управление на портфейла, за да не се стига до събиране чрез несъстоятелност. Защото тогава за необезпечения кредитор - търговеца или производителя, дори да спечели делото, при назначаване на синдик, не остава почти нищо. Много от фирмите могат на ранен етап да диверсифицират дейността и портфейла.
- Какво е състоянието на българските фирми в сравнение с тези от региона?- Тъй като българските фирми не са свръхзадлъжнели към финансови институции, могат лесно да теглят чертата, да преустановят бизнеса си и за някакъв период да останат латентни. Не са принудени да обявяват фалит или да отидат в несъстоятелност, като в други държави. От една страна, това е признак, че българският бизнес е сравнително устойчив - може да мине през катаклизмите и след това да възобнови дейността си. Това показва и фактът, че от 400 000 регистрирани фирми активни са само 76 000, т.е. имат ненулев търговски баланс. Много малка част фалират, но все още има ръст на два показателя - откритите производства по несъстоятелност и обявените в несъстоятелност. Откритите производства по несъстоятелност към края на 2010 г. са 508, а година по-късно - 511. Обявените в несъстоятелност са 462 срещу 362. Но ако сравним шестмесечието на м.г. с това на 2012 г., има нарастване - 98 към 117. Към несъстоятелност се отива, ако кредиторът е много активен, било то обезпечен или необезпечен и ако самата процедура е достатъчно бърза и надеждна.
- Кризата промени ли с нещо пазара?- В търговския сектор се наблюдават две тенденции. Едната е окрупняване на бизнеса. Очаква се малките фирми или дистрибутори да фалират или обявят несъстоятелност заради големите вериги. Другата е сделки с цел преструктуриране. Те се правят, за да се постигне положителен резултат.
Кризата отсява. Тези, които са добри, стават по-добри, защото навреме са направили програми за преструктуриране, инвестиции в нови производства и услуги, ориентират се правилно на пазара и ползват достатъчно инструменти за кредитна политика, комбинирана с управление на риска. Разбира се, има и такива, които по трудния начин разбират, че е необходимо да предприемат мерки.
- Какъв е размерът на междуфирмените дългове?- Има различни анализи, които дават оценки между 100 и 200 млрд. лв. Важното е да не се увеличава задлъжнялостта. Наблюдава се тенденция, че фирмите, които допускат забави и продължават да доставят, в един момент влошават портфейла си от контрагенти и техните загуби стават огромни.
От друга страна, фирми, които преди 3-4 г. са започнали активно да управляват риска, включително да ползват застраховка, още на ранен етап са прекратили да работят с некоректните и са започнали да ги заменят с други фирми, които са в по-добро състояние. Като се тегли чертата, тези, които са искали да продават на всяка цена, в момента отписват доста големи загуби.
БУМ НА ИЗМАМИТЕ ОТ ЧУЖДИ КОМПАНИИ
Все повече случаи на измами с участието на чужди компании, при което се генерира междуфирмена задлъжнялост, са регистрирани у нас, съобщи Асоциацията на колекторските агенции в България. Компанията за управление на кредитен риск “Кофас” например нееднократно се е сблъсквала с измами при външнотърговски сделки, при които жертвата е българско дружество, а измамникът е фирма например от Хърватия.
Един от сценариите при международните измами е тъкмо моделът с кухите фирми длъжници. Те злоупотребяват с доверието на кредиторите си и вместо да заплатят доставените стоки или услуги се освобождават от активите си и се пререгистрират като ново юридическо лице. Така кредиторът не може да вземе парите си дори при съдебно дело, защото контрагентът му или е в ликвидация, или е преустановил дейността си, или пък няма активи.
“Имали сме подобни случаи, като най-често подобен сценарий се е случвал между български и чуждестранни контрагенти или в случаи, при които чужди компании имат свои представители в България. Много често българските дъщерни дружества злоупотребяват с доверието, което им се оказва от техните партньори, и успяват да натрупат дългове към свои български контрагенти, обясняват от “Кофас”.
От компанията обаче са категорични, че в над 90% от случаите на несъстоятелност, които у нас са изключително малко на брой, става дума за измама.
Основните причини за малкото официални фалити в България са бавните съдебни процедури и безнаказаността на длъжниците. У нас законът се заобикаля и чрез плащане на ръка само на определени кредитори, особено в случаите, когато има и запор на банкови сметки. За да не попаднат в лапите на некоректни платци, кредиторите на първо място трябва да изискват всички необходими документи от контрагентите си, за да могат в един евентуален съдебен процес да докажат вземането си, съветват експертите.
Ако компанията пък започне да търгува с нов контрагент, е задължително тя да му направи пълно проучване - за финансовата му стабилност, за търговските му отношения с други компании.
Ако той е редовен платец, може да се застрахова, защото така кредиторът си осигурява оптимална защита и постоянен мониторинг на кредитния риск.
ФАЛИТИ СЪС ЗАДНА ДАТА
Заводът за обувки “Рекорд - Габрово” фалира официално тази година. В решението за несъстоятелност обаче пише, че компанията не е можела да си плаща сметките от 2007 г. Всички дългове след тази дата няма да бъдат платени.
Фалитите със задна дата са един от големите проблеми на кредиторите. Причината е, че няма ограничение за срока на обявяване на неплатежоспособност и той може и да е 10 г. преди подаването на заявлението за фалит. Задълженията от този период не се плащат. Така бяха ужилени много купувачи на имоти на зелено от фалирали строителни компании. Ощетени са и банките. Парламентът вече прие на първо четене промени в Търговския закон, които предвиждат максималният срок за обявяването на вземания за недействителни да е до 1 г. преди подаване на заявлението за фалит.