Крадци изкопават тунел на 10м от трезор със 100 млн лв.
03.12.2009 16:19; Слави Ангeлов; 5543; 0;
Сградата на ОББ на Гара Искър.
СНИМКА: ГЕРГАНА ВУТОВА
Организмът на Пламен Узунов беше
свръх мобилизиран, но той не усещаше нищо - цялото му съзнание беше
ангажирано с въпроса кой е прокопал тунел до мазето на ОББ - касовия
клон на Гара Искър.
Там се събираха пари от цялата страна и в този
момент може би имаше около 100 млн. лв. Отворът в циментовия под
излизаше в помещение само на 10 метра от трезорите.
Това бе втората дупка в банка, която Узунов виждаше...
Всичко започна 9 часа по-рано с едно безобидно телефонно обаждане в централата на ОББ на площад "Света Неделя".
В
8 часа сутринта на 2 септември 2005 г., след като уведоми директора на
столичната полиция, оперативният работник от сектор "Кражби" Цветан
Пейовски каза на колегата си Драгомир Младенов да поиска спешна среща с
шефа на сигурността на банката.
Пейовски беше научил от свои
източници, дори не от доверен агент, че се подготвя голям обир.
Информацията обаче беше малко бедна и хаотична: "...банка, Искър...
копаят от 9 месеца, единият е електротехник.., под линия, един от
групата е работил в мина..."
Първоначално полицаят дори реши, че
става въпрос за Нови Искър, северно от София. Ходи няколко пъти там,
оглежда района, но не откри нищо, което да отговаря на кратката
информация. Действително оттам минаваше жп линия, но пък нямаше никаква
банка наблизо.
Накрая установи, че това, което търси, всъщност се
намира на 17 км по въздух от Нови Искър. Спусна се по бул. "Искърско
шосе" в столицата и когато стигна до Гара Искър, видя клона на ОББ. Жп
линиите минаваха на около 50 метра от нея. Най-вероятно това беше
мястото.
В 8 часа сутринта на 2 септември Бойко Митев, шеф на
сигурността на ОББ не беше особено любезен по телефона. Той чакаше
високопоставена делегация от NBG - Националната банка на Гърция,
собственик на ОББ.
Трябваше да посрещне ВИП групата на аерогарата и
да я настани в грандхотел "София". В следващите два дни гърците имаха
официални срещи с президента, с финансовия министър и с шефа на БНБ.
Главата на Бойко Митев беше пламнала. И понеже не знаеше точно за какво
става въпрос, отряза по телефона полицая Драгомир Младенов за среща в
този ден.
Шест часа по-късно Цветан Пейовски и Младенов преодоляха
с бърза крачка разстоянието от 740 метра от столичната полиция до
банката и отидоха директно в кабинета на главния изпълнителен директор
Стилиян Вътов.
20 минути след като му разказаха за евентуален
тунел към клона на Гара Искър, целият отдел по сигурността на банката
начело с Бойко Митев беше в офиса.
Около 15 часа двамата полицаи,
Митев и колегата му Пламен Узунов започнаха обиколка на банковия клон.
Влизаха от стая в стая, оглеждаха стените, прозорците, тавана и търсеха
слаби места, откъдето някой би могъл да се промъкне вътре. Никой не
гледаше много-много към пода.
Полицаите нямаха пълно доверие на
банковите служители и не им казваха всичко, което знаеха. Митев и Узунов
също се чудеха от своя страна дали пък тези служители на СДВР не идват
да огледат системите им за сигурност, за да ги опишат после на някои
крадци, и не ги допускаха навсякъде.
Взаимоподозрителната обиколка продължи около 120 минути и не даде никакъв резултат. От заплахата за банката нямаше реална следа.
Към
17 часа, след 2-часово неуспешно търсене, четиримата седнаха под една
круша във вътрешния двор на банката и запалиха умислено цигари.
- Какъв може да е проблемът? - гадаеше на глас Пламен Узунов. - Какво може да ги води към банката? Ток, вода или нещо друго?
-
Ток! Точно това е! Ток! Единият е електротехник! Къде са
електромерите?! - викна обнадежден Цветан Пейовски и четиримата хукнаха
обратно към банката.
От стълбището на първия етаж се спуснаха към
мазето и застанаха пред тясно помещение вляво. В единия ъгъл бяха
електромерите. Първи влезе да огледа полицай Пейовски. Той беше висок
над 180 сантиметра и тежеше повече от 100 килограма.
Чудесни тегло
и ръст за това, което му предстоеше в следващата секунда. Пейовски
направи крачка напред и стъпи върху парче балатум на пода. Ходилото му
обаче продължи да потъва надолу против всички известни правила на
гравитацията.
Полицаят залитна, но стаичката бе много тясна и успя
да се подпре на стената. Докато се изправи, другите дръпнаха балатума и
ги лъхна остра миризма на гнило и на машинно масло от близката жп гара.
Двамата
полицаи изтръпнаха, щом осветиха с фенерче дупката и видяха купчина
косми, посипани по дъното на тунела. Това бе повече от сигурен знак, че
някоя професионално подготвена група е на крачка от голям банков обир.
Въпросът бе само кога ще влязат в трезора.
Късно същата вечер,
след като приспаха гърците в грандхотел "София", на мястото се изсипаха
всички шефове на Обединена българска банка. Изредиха се да гледат
дупката в мазето и може да се каже, че толкова много хормони на стреса
никога не бяха отделяни на това място още от построяването на сградата
преди много години за нуждите на БНБ.
Банковите служители бяха
стъписани - някой бе прокопал тунел до помещението с електромерите.
Точно до него се намираше малката стая на денонощния трезор, една стена я
делеше от обществения, зад който пък се намираше трезорът на банковия
клон.
Изключително строга тайна беше колко пари има вътре, но
според слуховете - между 70 и 100 млн. лв. А дупката, която в този
момент никой не знаеше къде точно води, зееше само на 10 метра от тях.
Това щеше да бъде най-успешната кражба от хан Аспарух до ген. Борисов.
Само
преди месец директорът на касовия клон Любо Иванов оживено разказваше
за голям обир на трезор в Бразилия и дори показваше снимки от интернет
от мястото на събитието.
Тази вечер обаче дупката в помещението с
електромерите освен мириса на влага и машинно масло разнасяше в касовия
център усещане за неясна, голяма заплаха.
В банковия клон започна
нощно съвещание. Шефовете на ОББ предлагаха дупката да бъде заровена
моментално. Те не смееха да поемат риска да я оставят. Обмисляха и
варианти по-голямата част от парите да бъдат преместени на сигурно място
още на следващата сутрин. Някои трепереха как ли ще реагират гръцките
собственици, като разберат какво се е случило?
Полицаите настояваха дупката да не се заравя и да се заложи капан за залавяне на бандата обирджии.
-
Те сигурно ще влязат много скоро, това е уникален шанс да ги хванем. Ще
вземем всички мерки да не стане беля. Ще поставим секретни постове. В
стаята с дупката ще има микрофони и камери - настояваха Пейовски и
Младенов. Накрая банкерите се съгласиха. Но те не знаеха с кого си имат
работа.
На 27 метра от входа на касовия център на ОББ, точно до
бул. "Искърско шосе", се намираше малка сграда на "Вивател". Така че още
на следващата сутрин, след като откриха дупката и тунела, полицаите и
служителите от банката потърсиха генерала от резерва Кирил Радев.
Бивш
директор на НСБОП, той отговаряше за сигурността на компанията. Същия
ден Радев им предостави една малка стая, която гледаше точно към банката
и градинката срещу нея.
Там бе организиран център за наблюдение.
Никой от трезора не трябваше да разбира, че наоколо има полиция, за да
не предупреди крадците. Служителите от сигурността на ОББ купиха за 10
хиляди долара от фирма "Магнум 2000" малки микрофони и камери, които
бяха умело прикрити в помещението с дупката. Сигналът от "бръмбарите" се
предаваше към специален компютър. Той бе сложен в стаичката в сградата
на "Вивател". Четирима мъже дежуряха денонощно там.
Отделно бяха
поставени няколко секретни поста в градинката срещу банката и до една
шахта от другата страна на жп гарата - на малко повече от 100 метра от
ОББ.
Оказа се, че точно оттам са влезли под земята бандитите. Бяха
поставили дори камъчета по специален начин около пластмасовия капак към
катакомбите, за да знаят дали някой е пипал шахтата, докато не са били
там. Това беше сигурен знак, мислеха си полицаите, че те не са се
отказали от обира.
Скоро щяха да разберат, че бандата е копала
месеци наред, за да стигне до мазето на банката. Служителите от СДВР
пазеха по неизвестни причини в тайна операцията от колегите си от
националната полиция.
Първоначално Пейовски и Младенов се
притесняваха да слязат в катакомбите, за да търсят докъде ще ги отведе
тунелът. Смятаха, че е възможно вътре бандата да е заложила бомба,
подготвена да бъде взривена например при бягството след обира.
Накрая
обуха гумени ботуши, нахлузиха дъждобрани и влязоха с фенери в ръка
през шахта близо до входа на ОББ. Спуснаха се на около 5 метра под
земята и се озоваха в бетонен тунел, широк по-малко от 2 метра и висок
около 1,50 метра, чийто тавана беше във формата на полукръг.
По
средата долу течаха отходни води, които заливаха краката им до коленете.
Стените бяха почернели от влага. Миришеше силно на плесен и машинно
масло.
Пейовски и Младенов се движеха полуприведени, за да не си
удрят главите в тавана. Напредваха бавно и задухът започна да ги
замайва, когато видяха струпани стотици бели чували в тунела пред тях.
Точно
там, където някой бе започнал да ги подрежда, в бетона от дясната стена
беше пробита голяма дупка, от която започваше тунел. Нямаше никакво
съмнение - човек от групата наистина беше работил в мина.
Тунелът
бе прокопан като по конец. Беше висок около метър и широк в основата
малко над 50 сантиметра. По тавана бяха наредени с перфектна точност
метални платна за кофраж - дълги метър и широки 50 сантиметра. Отдолу ги
поддържаха от двете страни тръби от метално скеле. Платната и тръбите
бяха погълнати от плътен слой кафеникава ръжда.
Полицаите едва се
провряха. Можеха единствено бавно да пълзят навътре. Вече нямаха никакво
съмнение, че тунелът ще ги отведе право в банката.
Промъкваха се в
мрака около 15 метра, когато тунелът направи завой на 90 градуса
наляво. Точно тук копачите бяха заобиколили дебелите бетонни колони в
ъгъла на банката. Месеци по-рано бяха взели от кадастъра срещу дребно
заплащане под масата подробни планове на 3-етажното здание.
След
завоя на по-малко от 5 метра тунелът свърши, а светлината отгоре се
разливаше в мрака от тясната стая с електротаблата, откъдето влизаше и
кислород.
Ако бяха продължили да копаят напред, след още 10-ина метра крадците щяха да се озоват под трезорите.
Как люлинската банда обра два пъти Ахмед Доган - четете следващите дни.