Публикувана: Понеделник, 12-ти Март 2012, автор(и): Ани Пармаксизян; прочитания: 5900; коментари: 16
Никола Похлупков (на снимката вляво) и Йордан Опиц пледираха, че са действали при неизбежна отбрана, но съдът не се съгласи с тях. Похлупков получи условна присъда заради заложена бомба, откъснала ръката на ромка, влязла да обира дома му. Още не е приключило делото срещу иконописеца, застрелял младеж, заподозрян за кражби. СНИМКИ: ИВАЙЛО ДОНЧЕВ И ГЕРГАНА ВУТОВА
През лятото на 2001 г. мъж от ботевградското село Трудовец застреля двама съселяни. Пребивали го няколко пъти, включително и в нощта на убийството. Наказаха го с 4 г. затвор, защото е действал при самозащита.
Проектант уби с отвертка един от двамата мъже, нападнали него и сестра му в столичния кв. Слатина през 1999 г. Братът бе признат за виновен за убийство при превишаване на пределите на неизбежната отбрана, но не бе наказан, защото го е направил при силен страх за живота си.
На 5 февруари 2007 г. иконописецът Йордан Опиц застреля 24-годишен мъж в кооперация на софийска улица, след като със съседи го взели за крадец. Адвокатът му пледира да бъде оправдан, защото е действал при неизбежна отбрана в състояние на страх. Съдът не прие това и постанови 7 г. затвор, но последната инстанция отмени присъдата и върна казуса за ново разглеждане.
Това са част от нашумелите през последните години случаи, при които се поставя въпросът как да се защитаваме при нападение, без да попадаме под ударите на закона. Бе повдигнат и след убийството на 19-годишния Марио Данчев, починал след пиянски бой в студентско общежитие.
Според закона при нападение всеки може да брани себе си, близките и приятелите си, собствеността си. Ако нарани атакуващия го, няма да извърши престъпление само ако защитата му е пропорционална на атаката.
Това е ключовото условие, за да се приеме, че нападнатият е действал при неизбежна отбрана (чл. 12 от Наказателния кодекс) и не е извършил престъпление, въпреки че е ранил или дори убил нападателя си.
То се доказва най-трудно, защото няма правила - никъде не пише, че ако те нападнат с нож, можеш да отвърнеш само с нож, но не и с пистолет. Житейските ситуации са различни, дали отбраната е съразмерна на атаката, зависи от останалите обстоятелства. Само съдът казва спазено ли е условието.
За да се приложи този текст от Наказателния кодекс, трябва да са налице и други, конкретно посочени предпоставки. На първо място трябва да има нападение, защото ако липсва нападение, няма от какво да се защитаваме.
Изисква се то да е "непосредствено", т.е. реално, а не бъдещо или евентуално - нападателят тръгва да нанася побой, удря жертвата с юмруци или ритници, вади нож или оръжие, размахва брадва, метален бокс или тежък предмет, мята голям камък.
Нападението трябва да е започнало и да не е приключило, когато жертвата тръгне да се брани - нападателят да не се е отказал, да не е хвърлил оръжието, да не е хукнал да бяга. Не е неизбежна отбрана да ограбиш някого, който те е пребил преди три часа.
Освен това нападението трябва да е противоправно - самото то да представлява престъпление. Целта на атаката е различна - убийство, кражба, грабеж, отвличане, изнасилване.
Нападението може да е бързо - един удар с нож или предмет, или продължително - бой с юмруци и ритници.
Нападателят може да пиян или дрогиран, да е един или няколко човека. Възможно е трима да атакуват човек, за да го ограбят - единият го подмамва, другият го държи, третият го удря. Жертвата има право да се брани и от тримата.
В съдебната практика има случай отпреди години, когато трима невъоръжени мъже нападат пазач на общински имот късно вечерта и го заплашват с убийство. Атакуваният отстъпва, докато стига до ръба на пропаст. Тримата продължават да се приближават към него и да се заканват. Тогава пазачът стреля със служебната си ловна пушка и улучва единия от тях в гърлото. Раненият издъхва на място. Съдът го оправдава, защото е действал при неизбежна отбрана - стрелял е срещу невъоръжени, но трима, нощно време, навън, сред природата, без възможност да избяга.
Ако нападението отговаря на всички тези изисквания, жертвата може да се отбранява - но да се защитава дотолкова, че да спре атаката. Да повали нападателя си, да го върже, да избие ножа от ръката му.
Докато го прави, може да рани атакуващия го, да го удари смъртоносно, да повреди колата му.
Случва се обаче жертвата да продължи да рита и удря нападателя си, след като го е обезоръжил, свалил на земята и вързал, или да догони нападателя си, който е побягнал, и да го пребие, понякога до смърт.
Тогава бранещият се причинява на нападателя си вреди повече, отколкото е нужно за спиране на атаката му. "Защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението" и ако простреля клиент, който чупи чаши и маси в заведението му.
Имущество не се брани с бомби, които могат да осакатят крадците. Затова съдът не отказа да приеме, че пенсионираният физик Никола Похлупков е действал при неизбежна отбрана, след като заложен от него взрив откъсна ръката на ромка, влязла да обира дома му. Получи условна присъда за нанасяне на тежка телесна повреда.
Причини ли на нападателя си повече вреди, отколкото е нужно, за да го спре, нападнатият се превръща в нападател, извършва престъпление. Но наказанието е по-леко, защото то е при превишаване на пределите на неизбежната отбрана - до 5 г. затвор за убийство, може и условно, докато за умишлено убийство законът предвижда минимум 10 г.
Освен това дори да бъде признат за виновен, нападнатият не се наказва, ако се е защитавал по-яростно и по-силно от необходимото заради "уплаха или смущение", т.е. чувствал е силен страх или е бил объркан и дезориентиран. По силата на това правило, което действа от 1982 г., съдът призна за виновен, но не наказа проектанта, убил с отвертка един от двамата си нападатели.
Законът предвижда един случай, при който е позволено всякакво увреждане на нападателя без никакви последици - когато той ни напада, след като е проникнал с насилие или взлом в жилището ни. Жилището е неприкосновено, в него човек се чувства сигурен, защитен и има право да брани себе си и семейството си, включително и с убийство, ако някой се опита да граби, насилва или убива, след като е нахлул в него, чупейки врата, прозорец, покрив.A+ | A-
5 условия за невинно убийство
Публикувана: Понеделник, 12-ти Март 2012, автор(и): Ани Пармаксизян; прочитания: 5900; коментари: 16
Виж галерия 1
2
3
»
Никола Похлупков (на снимката вляво) и Йордан Опиц пледираха, че са действали при неизбежна отбрана, но съдът не се съгласи с тях. Похлупков получи условна присъда заради заложена бомба, откъснала ръката на ромка, влязла да обира дома му. Още не е приключило делото срещу иконописеца, застрелял младеж, заподозрян за кражби. СНИМКИ: ИВАЙЛО ДОНЧЕВ И ГЕРГАНА ВУТОВА
През лятото на 2001 г. мъж от ботевградското село Трудовец застреля двама съселяни. Пребивали го няколко пъти, включително и в нощта на убийството. Наказаха го с 4 г. затвор, защото е действал при самозащита.
Проектант уби с отвертка един от двамата мъже, нападнали него и сестра му в столичния кв. Слатина през 1999 г. Братът бе признат за виновен за убийство при превишаване на пределите на неизбежната отбрана, но не бе наказан, защото го е направил при силен страх за живота си.
На 5 февруари 2007 г. иконописецът Йордан Опиц застреля 24-годишен мъж в кооперация на софийска улица, след като със съседи го взели за крадец. Адвокатът му пледира да бъде оправдан, защото е действал при неизбежна отбрана в състояние на страх. Съдът не прие това и постанови 7 г. затвор, но последната инстанция отмени присъдата и върна казуса за ново разглеждане.
Това са част от нашумелите през последните години случаи, при които се поставя въпросът как да се защитаваме при нападение, без да попадаме под ударите на закона. Бе повдигнат и след убийството на 19-годишния Марио Данчев, починал след пиянски бой в студентско общежитие.
Според закона при нападение всеки може да брани себе си, близките и приятелите си, собствеността си. Ако нарани атакуващия го, няма да извърши престъпление само ако защитата му е пропорционална на атаката.
Това е ключовото условие, за да се приеме, че нападнатият е действал при неизбежна отбрана (чл. 12 от Наказателния кодеA+ | A-
5 условия за невинно убийство
Публикувана: Понеделник, 12-ти Март 2012, автор(и): Ани Пармаксизян; прочитания: 5900; коментари: 16
Виж галерия 1
2
3
»
Никола Похлупков (на снимката вляво) и Йордан Опиц пледираха, че са действали при неизбежна отбрана, но съдът не се съгласи с тях. Похлупков получи условна присъда заради заложена бомба, откъснала ръката на ромка, влязла да обира дома му. Още не е приключило делото срещу иконописеца, застрелял младеж, заподозрян за кражби. СНИМКИ: ИВАЙЛО ДОНЧЕВ И ГЕРГАНА ВУТОВА
През лятото на 2001 г. мъж от ботевградското село Трудовец застреля двама съселяни. Пребивали го няколко пъти, включително и в нощта на убийството. Наказаха го с 4 г. затвор, защото е действал при самозащита.
Проектант уби с отвертка един от двамата мъже, нападнали него и сестра му в столичния кв. Слатина през 1999 г. Братът бе признат за виновен за убийство при превишаване на пределите на неизбежната отбрана, но не бе наказан, защото го е направил при силен страх за живота си.
На 5 февруари 2007 г. иконописецът Йордан Опиц застреля 24-годишен мъж в кооперация на софийска улица, след като със съседи го взели за крадец. Адвокатът му пледира да бъде оправдан, защото е действал при неизбежна отбрана в състояние на страх. Съдът не прие това и постанови 7 г. затвор, но последната инстанция отмени присъдата и върна казуса за ново разглеждане.
Това са част от нашумелите през последните години случаи, при които се поставя въпросът как да се защитаваме при нападение, без да попадаме под ударите на закона. Бе повдигнат и след убийството на 19-годишния Марио Данчев, починал след пиянски бой в студентско общежитие.
Според закона при нападение всеки може да брани себе си, близките и приятелите си, собствеността си. Ако нарани атакуващия го, няма да извърши престъпление само ако защитата му е пропорционална на атаката.
Това е ключовото условие, за да се приеме, че нападнатият е действал при неизбежна отбрана (чл. 12 от Наказателния кодекс) и не е извършил престъпление, въпреки че е ранил или дори убил нападателя си.
То се доказва най-трудно, защото няма правила - никъде не пише, че ако те нападнат с нож, можеш да отвърнеш само с нож, но не и с пистолет. Житейските ситуации са различни, дали отбраната е съразмерна на атаката, зависи от останалите обстоятелства. Само съдът казва спазено ли е условието.
За да се приложи този текст от Наказателния кодекс, трябва да са налице и други, конкретно посочени предпоставки. На първо място трябва да има нападение, защото ако липсва нападение, няма от какво да се защитаваме.
Изисква се то да е "непосредствено", т.е. реално, а не бъдещо или евентуално - нападателят тръгва да нанася побой, удря жертвата с юмруци или ритници, вади нож или оръжие, размахва брадва, метален бокс или тежък предмет, мята голям камък.
A+ | A-
5 условия за невинно убийство
Публикувана: Понеделник, 12-ти Март 2012, автор(и): Ани Пармаксизян; прочитания: 5900; коментари: 16
Виж галерия 1
2
3
»
Никола Похлупков (на снимката вляво) и Йордан Опиц пледираха, че са действали при неизбежна отбрана, но съдът не се съгласи с тях. Похлупков получи условна присъда заради заложена бомба, откъснала ръката на ромка, влязла да обира дома му. Още не е приключило делото срещу иконописеца, застрелял младеж, заподозрян за кражби. СНИМКИ: ИВАЙЛО ДОНЧЕВ И ГЕРГАНА ВУТОВА
През лятото на 2001 г. мъж от ботевградското село Трудовец застреля двама съселяни. Пребивали го няколко пъти, включително и в нощта на убийството. Наказаха го с 4 г. затвор, защото е действал при самозащита.
Проектант уби с отвертка един от двамата мъже, нападнали него и сестра му в столичния кв. Слатина през 1999 г. Братът бе признат за виновен за убийство при превишаване на пределите на неизбежната отбрана, но не бе наказан, защото го е направил при силен страх за живота си.
На 5 февруари 2007 г. иконописецът Йордан Опиц застреля 24-годишен мъж в кооперация на софийска улица, след като със съседи го взели за крадец. Адвокатът му пледира да бъде оправдан, защото е действал при неизбежна отбрана в състояние на страх. Съдът не прие това и постанови 7 г. затвор, но последната инстанция отмени присъдата и върна казуса за ново разглеждане.
Това са част от нашумелите през последните години случаи, при които се поставя въпросът как да се защитаваме при нападение, без да попадаме под ударите на закона. Бе повдигнат и след убийството на 19-годишния Марио Данчев, починал след пиянски бой в студентско общежитие.
Според закона при нападение всеки може да брани себе си, близките и приятелите си, собствеността си. Ако нарани атакуващия го, няма да извърши престъпление само ако защитата му е пропорционална на атаката.
Това е ключовото условие, за да се приеме, че нападнатият е действал при неизбежна отбрана (чл. 12 от Наказателния кодекс) и не е извършил престъпление, въпреки че е ранил или дори убил нападателя си.
То се доказва най-трудно, защото няма правила - никъде не пише, че ако те нападнат с нож, можеш да отвърнеш само с нож, но не и с пистолет. Житейските ситуации са различни, дали отбраната е съразмерна на атаката, зависи от останалите обстоятелства. Само съдът казва спазено ли е условието.
За да се приложи този текст от Наказателния кодекс, трябва да са налице и други, конкретно посочени предпоставки. На първо място трябва да има нападение, защото ако липсва нападение, няма от какво да се защитаваме.
Изисква се то да е "непосредствено", т.е. реално, а не бъдещо или евентуално - нападателят тръгва да нанася побой, удря жертвата с юмруци или ритници, вади нож или оръжие, размахва брадва, метален бокс или тежък предмет, мята голям камък.
Нападението трябва да е започнало и да не е приключило, когато жертвата тръгне да се брани - нападателят да не се е отказал, да не е хвърлил оръжието, да не е хукнал да бяга. Не е неизбежна отбрана да ограбиш някого, който те е пребил преди три часа.
Освен това нападението трябва да е противоправно - самото то да представлява престъпление. Целта на атаката е различна - убийство, кражба, грабеж, отвличане, изнасилване.
Нападението може да е бързо - един удар с нож или предмет, или продължително - бой с юмруци и ритници.
Нападателят може да пиян или дрогиран, да е един или няколко човека. Възможно е трима да атакуват човек, за да го ограбят - единият го подмамва, другият го държи, третият го удря. Жертвата има право да се брани и от тримата.
В съдебната практика има случай отпреди години, когато трима невъоръжени мъже нападат пазач на общински имот късно вечерта и го заплашват с убийство. Атакуваният отстъпва, докато стига до ръба на пропаст. Тримата продължават да се приближават към него и да се заканват. Тогава пазачът стреля със служебната си ловна пушка и улучва единия от тях в гърлото. Раненият издъхва на място. Съдът го оправдава, защото е действал при неизбежна отбрана - стрелял е срещу невъоръжени, но трима, нощно време, навън, сред природата, без възможност да избяга.
Ако нападението отговаря на всички тези изисквания, жертвата може да се отбранява - но да се защитава дотолкова, че да спре атаката. Да повали нападателя си, да го върже, да избие ножа от ръката му.
Докато го прави, може да рани атакуващия го, да го удари смъртоносно, да повреди колата му.
Случва се обаче жертвата да продължи да рита и удря нападателя си, след като го е обезоръжил, свалил на земята и вързал, или да догони нападателя си, който е побягнал, и да го пребие, понякога до смърт.
Тогава бранещият се причинява на нападателя си вреди повече, отколкото е нужно за спиране на атаката му. "Защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението" и ако простреля клиент, който чупи чаши и маси в заведението му.
Имущество не се брани с бомби, които могат да осакатят крадците. Затова съдът не отказа да приеме, че пенсионираният физик Никола Похлупков е действал при неизбежна отбрана, след като заложен от него взрив откъсна ръката на ромка, влязла да обира дома му. Получи условна присъда за нанасяне на тежка телесна повреда.
Причини ли на нападателя си повече вреди, отколкото е нужно, за да го спре, нападнатият се превръща в нападател, извършва престъпление. Но наказанието е по-леко, защото то е при превишаване на пределите на неизбежната отбрана - до 5 г. затвор за убийство, може и условно, докато за умишлено убийство законът предвижда минимум 10 г.
Освен това дори да бъде признат за виновен, нападнатият не се наказва, ако се е защитавал по-яростно и по-силно от необходимото заради "уплаха или смущение", т.е. чувствал е силен страх или е бил объркан и дезориентиран. По силата на това правило, което действа от 1982 г., съдът призна за виновен, но не наказа проектанта, убил с отвертка един от двамата си нападатели.
Законът предвижда един случай, при който е позволено всякакво увреждане на нападателя без никакви последици - когато той ни напада, след като е проникнал с насилие или взлом в жилището ни. Жилището е неприкосновено, в него човек се чувства сигурен, защитен и има право да брани себе си и семейството си, включително и с убийство, ако някой се опита да граби, насилва или убива, след като е нахлул в него, чупейки врата, прозорец, покрив.
Нападението трябва да е започнало и да не е приключило, когато жертвата тръгне да се брани - нападателят да не се е отказал, да не е хвърлил оръжието, да не е хукнал да бяга. Не е неизбежна отбрана да ограбиш някого, който те е пребил преди три часа.
Освен това нападението трябва да е противоправно - самото то да представлява престъпление. Целта на атаката е различна - убийство, кражба, грабеж, отвличане, изнасилване.
Нападението може да е бързо - един удар с нож или предмет, или продължително - бой с юмруци и ритници.
Нападателят може да пиян или дрогиран, да е един или няколко човека. Възможно е трима да атакуват човек, за да го ограбят - единият го подмамва, другият го държи, третият го удря. Жертвата има право да се брани и от тримата.
В съдебната практика има случай отпреди години, когато трима невъоръжени мъже нападат пазач на общински имот късно вечерта и го заплашват с убийство. Атакуваният отстъпва, докато стига до ръба на пропаст. Тримата продължават да се приближават към него и да се заканват. Тогава пазачът стреля със служебната си ловна пушка и улучва единия от тях в гърлото. Раненият издъхва на място. Съдът го оправдава, защото е действал при неизбежна отбрана - стрелял е срещу невъоръжени, но трима, нощно време, навън, сред природата, без възможност да избяга.
Ако нападението отговаря на всички тези изисквания, жертвата може да се отбранява - но да се защитава дотолкова, че да спре атаката. Да повали нападателя си, да го върже, да избие ножа от ръката му.
Докато го прави, може да рани атакуващия го, да го удари смъртоносно, да повреди колата му.
Случва се обаче жертвата да продължи да рита и удря нападателя си, след като го е обезоръжил, свалил на земята и вързал, или да догони нападателя си, който е побягнал, и да го пребие, понякога до смърт.
Тогава бранещият се причинява на нападателя си вреди повече, отколкото е нужно за спиране на атаката му. "Защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението" и ако простреля клиент, който чупи чаши и маси в заведението му.
Имущество не се брани с бомби, които могат да осакатят крадците. Затова съдът не отказа да приеме, че пенсионираният физик Никола Похлупков е действал при неизбежна отбрана, след като заложен от него взрив откъсна ръката на ромка, влязла да обира дома му. Получи условна присъда за нанасяне на тежка телесна повреда.
Причини ли на нападателя си повече вреди, отколкото е нужно, за да го спре, нападнатият се превръща в нападател, извършва престъпление. Но наказанието е по-леко, защото то е при превишаване на пределите на неизбежната отбрана - до 5 г. затвор за убийство, може и условно, докато за умишлено убийство законът предвижда минимум 10 г.
Освен това дори да бъде признат за виновен, нападнатият не се наказва, ако се е защитавал по-яростно и по-силно от необходимото заради "уплаха или смущение", т.е. чувствал е силен страх или е бил объркан и дезориентиран. По силата на това правило, което действа от 1982 г., съдът призна за виновен, но не наказа проектанта, убил с отвертка един от двамата си нападатели.
Законът предвижда един случай, при който е позволено всякакво увреждане на нападателя без никакви последици - когато той ни напада, след като е проникнал с насилие или взлом в жилището ни. Жилището е неприкосновено, в него човек се чувства сигурен, защитен и има право да брани себе си и семейството си, включително и с убийство, ако някой се опита да граби, насилва или убива, след като е нахлул в него, чупейки врата, прозорец, покрив.кс) и не е извършил престъпление, въпреки че е ранил или дори убил нападателя си.
То се доказва най-трудно, защото няма правила - никъде не пише, че ако те нападнат с нож, можеш да отвърнеш само с нож, но не и с пистолет. Житейските ситуации са различни, дали отбраната е съразмерна на атаката, зависи от останалите обстоятелства. Само съдът казва спазено ли е условието.
За да се приложи този текст от Наказателния кодекс, трябва да са налице и други, конкретно посочени предпоставки. На първо място трябва да има нападение, защото ако липсва нападение, няма от какво да се защитаваме.
Изисква се то да е "непосредствено", т.е. реално, а не бъдещо или евентуално - нападателят тръгва да нанася побой, удря жертвата с юмруци или ритници, вади нож или оръжие, размахва брадва, метален бокс или тежък предмет, мята голям камък.
Нападението трябва да е започнало и да не е приключило, когато жертвата тръгне да се брани - нападателят да не се е отказал, да не е хвърлил оръжието, да не е хукнал да бяга. Не е неизбежна отбрана да ограбиш някого, който те е пребил преди три часа.
Освен това нападението трябва да е противоправно - самото то да представлява престъпление. Целта на атаката е различна - убийство, кражба, грабеж, отвличане, изнасилване.
Нападението може да е бързо - един удар с нож или предмет, или продължително - бой с юмруци и ритници.
Нападателят може да пиян или дрогиран, да е един или няколко човека. Възможно е трима да атакуват човек, за да го ограбят - единият го подмамва, другият го държи, третият го удря. Жертвата има право да се брани и от тримата.
В съдебната практика има случай отпреди години, когато трима невъоръжени мъже нападат пазач на общински имот късно вечерта и го заплашват с убийство. Атакуваният отстъпва, докато стига до ръба на пропаст. Тримата продължават да се приближават към него и да се заканват. Тогава пазачът стреля със служебната си ловна пушка и улучва единия от тях в гърлото. Раненият издъхва на място. Съдът го оправдава, защото е действал при неизбежна отбрана - стрелял е срещу невъоръжени, но трима, нощно време, навън, сред природата, без възможност да избяга.
Ако нападението отговаря на всички тези изисквания, жертвата може да се отбранява - но да се защитава дотолкова, че да спре атаката. Да повали нападателя си, да го върже, да избие ножа от ръката му.
Докато го прави, може да рани атакуващия го, да го удари смъртоносно, да повреди колата му.
Случва се обаче жертвата да продължи да рита и удря нападателя си, след като го е обезоръжил, свалил на земята и вързал, или да догони нападателя си, който е побягнал, и да го пребие, понякога до смърт.
Тогава бранещият се причинява на нападателя си вреди повече, отколкото е нужно за спиране на атаката му. "Защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението" и ако простреля клиент, който чупи чаши и маси в заведението му.
Имущество не се брани с бомби, които могат да осакатят крадците. Затова съдът не отказа да приеме, че пенсионираният физик Никола Похлупков е действал при неизбежна отбрана, след като заложен от него взрив откъсна ръката на ромка, влязла да обира дома му. Получи условна присъда за нанасяне на тежка телесна повреда.
Причини ли на нападателя си повече вреди, отколкото е нужно, за да го спре, нападнатият се превръща в нападател, извършва престъпление. Но наказанието е по-леко, защото то е при превишаване на пределите на неизбежната отбрана - до 5 г. затвор за убийство, може и условно, докато за умишлено убийство законът предвижда минимум 10 г.
Освен това дори да бъде признат за виновен, нападнатият не се наказва, ако се е защитавал по-яростно и по-силно от необходимото заради "уплаха или смущение", т.е. чувствал е силен страх или е бил объркан и дезориентиран. По силата на това правило, което действа от 1982 г., съдът призна за виновен, но не наказа проектанта, убил с отвертка един от двамата си нападатели.
Законът предвижда един случай, при който е позволено всякакво увреждане на нападателя без никакви последици - когато той ни напада, след като е проникнал с насилие или взлом в жилището ни. Жилището е неприкосновено, в него човек се чувства сигурен, защитен и има право да брани себе си и семейството си, включително и с убийство, ако някой се опита да граби, насилва или убива, след като е нахлул в него, чупейки врата, прозорец, покрив.
Няма коментари:
Публикуване на коментар