17.11.11
Четири фирми в България успяват да печелят най-много от търговия с оръжие
и се стремят към приза “Цар на войната” (по едноименния филм с
участието на Никалъс Кейдж). Тяхната единствена цел е да надушат къде в
света започва да мирише на барут и да започнат търговия. По-сладко е,
ако успееш да снабдяваш и двете страни в конфликта с оръжие и
боеприпаси. Още по-хубаво е този конфликт да е локален, да е далеч от
България, да продължи дълго време и да е в държави, в които има петрол
или други природни богатства.
Старите оръжейни търговци още помнят войната между Ирак и Иран, която започва през есента на 1980 г. Тогава България успя да да договори износ на оръжие и боеприпаси и за двете страни. Корабите за Иран тръгвали от Варна, а тези за Ирак от Бургас, за да не стане объркване с пратките, шегуват се оръжейници.
Оттогава оръжейният бизнес в страната ни се е свил изключително много. В момента годишно от производство и продажби оборотът в бранша не надхвърля 150 млн. лева.
Този бизнес излиза на светло единствено когато стане някакъв инцидент - взриви се склад или полицията или митничарите заловят пратка със стоки с двойна употреба, които не са регистрирани.
Само преди няколко дни заради избухнал склад стана ясно, че фирмата ЕМКО ЕООД, собственост на Емилиян Гебрев, е внесла голямо количество стари чешки снаряди 152-ти и 125-и калибър. В случая фирмата е трябвало да подмлади отделни компоненти на тези изстрели в своите заводи и да ги продаде в Африка.
Преди време от влакова композиция в Румъния бяха откраднати взриватели, които се оказаха собственост на фирма “Сейдж консултантс”, която се занимава с импорт и експорт на оръжия и боеприпаси. Нейни собственици са Христо Христов и Генчо Христов. Сандъците с 64 стари взривателя са пътували за Сопот, където фирмата има склад под наем. Взривателите от типа MRV са предназначени за 122-милиметровите реактивни снаряди от системата БМ-21 “Град” - съвременен вариант на някогашната “Катюша”. Днес такива оръжия се използват в горещи точки на света като Афганистан и Либия. По времето на НДСВ и на тройната коалиция фирмата “Сейдж консултантс” работи изключително добре с Министерство на отбраната. Тя успява да купи на атрактивни цени от “Снабдяване и търговия” ЕООД стари руски танкове Т-55 и друго въоръжение и да ги изнесе за Еритрея, припомнят от военното ведомство. Дълго време след това в Еритрея пламна война, а страната беше обявена от ООН за ембаргова.
В зависимост от политическата конюнктура на хоризонта изгрява по-силно звездата на един или друг оръжеен търговец.
През 1995, 1996 и 1997 г. най-голям играч на пазара е Петър Манджуков, който се ползва с цялата подкрепа на управляващата партия БСП. Той използва старите контакти, за да търгува с бившите съветски републики и прави изключителни обороти. Може да се каже, че Манджуков е единственият печеливш и от скандала между България и Франция за купуването на корвети за българските ВМС. Той е посредник между френската компания “Армарис” и българското Министерство на отбраната. Фирмата е класирана на първо място, а Манджуков взема полагащата му се комисионна. По-късно сделката не се случва, а от Елисейския дворец остават силно разочаровани от София. Запознати твърдят, че в момента Манджуков е съсредоточил усилията си да поддържа бизнес в Сърбия и част от страните на бивша Югославия.
Най-старият и деен играч в търговията с оръжие си остава “Кинтекс”. През годините фирмата успя да си запази всички представителства, които е имала в света, което й дава много добро предимство пред конкуренцията.
“Никога не трябва да работиш сам в друга страна. Задължително трябва да имаш местен човек, който да ти върши работите с техните служби, защото винаги могат да ти врътнат сериозен номер”, разказва оръжейник. В момента една от най-атрактивните страни за оръжейна търговия е Венецуела, но тя е обявена от САЩ за ембаргова. Ако американците усетят, че участвам в такава сделка ще ме вкарат в черния списък, и аз приключвам официално с този бизнес, казва търговецът на оръжие.
Освен внасяне на чужди боеприпаси българските търговци купуват и огромни количества оръжие от Министерството на отбраната. Ведомството продава стар калашник средно около 60 долара, а търговецът го изнася и търгува на 120 долара. Тези цени са много атрактивни, тъй като един нов калашник от завода в момента излиза на пазара с цена 500 евро.
Освен изброените по-горе четири фирми, които се занимават предимно с търговия, в България има и над 200 фирми за внос и износ на оръжие, боеприпаси и стоки с двойна употреба. Техният пазарен дял е изключително малък.
Най-големите производители на оръжие в страната са “Арсенал”, “Аркус”, “Дунарит”, ВМЗ-Сопот и ЕМКО ЕООД. Тези фирми държат около 70-80% от пазара. Те вземат и най-голямата част от тези 150 млн. евро на година.
Няколко посреднически фирми успяха да получат прилични комисиони и от сключените договори за доставка на ново въоръжение и техника за Българската армия.
Голям удар направи бизнесменът Николай Гигов, който се оказа посредник между военното министерство и френската компания “Еврокоптер” за доставката на 15 транспортни хеликоптера - 12 броя “Кугар” и 3 броя “Пантер”. Комисиона взе и фирмата “Авиостар” при купуването на трите нови транспортни самолета “Спартан” и седемте учебно-бойни “Пилатус”. “Балкан стар” е официален представител на “Мерцедес Бенц”, доставчик на джипове, рейсове и камиони за армията. Големите пари в този бизнес обаче си остават извън България. Някъде в САЩ.
"Сейдж консултантс" АД - Христо Христов, Генчо Христов
ЕМКО ЕООД - Емилиян Гебрев
"Манджуков" ЕАД - Петър Манджуков
"Кинтекс" ЕАД
Диян МОРКИН
Министерството на отбраната окрупни преди три-четири години погребите си до 40, след като армията бе намалена като численост, а голяма част от оръжието и боеприпасите беше продадено на търговците на оръжие. В момента един от най-големите армейски погреби се намира на няколко километра от Пещера.
Над 120 са складовете и площадките, които имат производителите на оръжие и боеприпаси в страната. Оръжейници твърдят, че по Подбалканската линия от София до Сливен са разположени най-много взривоопасни складове и площадки. По трасето собствени помещения имат всички големи заводи, както и търговците на оръжие и предприятията от миннодобивния комплекс.
В България най-много складове - над 140, имат фирмите, които използват в работата си взривни вещества. Това са собствениците на открити и закрити рудници, строителните фирми, притежателите на каменни кариери и много други. Всички те имат складове и площадки, които са изключително взривоопасни.
“Не може лесно да бъде квалифицирано кое изделие или тип складово помещение е най-опасно и взривоопасно, тъй като нещата са много специфични. Факт е, че сме палили огън върху изстрел от 125-и калибър и той се взриви след няколко часа. Складово помещение с бомби, което е подложено на директен огън, издържа цели 8 часа, преди да се подпали.” Това разказа бивш военен, който в момента работи в частния сектор. За него е необяснимо как е станал инцидентът в склада на фирма ЕМКО ЕООД, който се взриви в събота сутринта.Най-парадоксалната версия е, че това може да стане от запален фас или токов удар. Изискванията на КОС са в тези складове да няма високо напрежение. Обикновено те се правят в помещения, които се наричат “холандски тип”. Задължително покривите са от много леки конструкции, за да може ударната вълна безпрепятствено да върви нагоре. (Труд)
Старите оръжейни търговци още помнят войната между Ирак и Иран, която започва през есента на 1980 г. Тогава България успя да да договори износ на оръжие и боеприпаси и за двете страни. Корабите за Иран тръгвали от Варна, а тези за Ирак от Бургас, за да не стане объркване с пратките, шегуват се оръжейници.
Оттогава оръжейният бизнес в страната ни се е свил изключително много. В момента годишно от производство и продажби оборотът в бранша не надхвърля 150 млн. лева.
Този бизнес излиза на светло единствено когато стане някакъв инцидент - взриви се склад или полицията или митничарите заловят пратка със стоки с двойна употреба, които не са регистрирани.
Само преди няколко дни заради избухнал склад стана ясно, че фирмата ЕМКО ЕООД, собственост на Емилиян Гебрев, е внесла голямо количество стари чешки снаряди 152-ти и 125-и калибър. В случая фирмата е трябвало да подмлади отделни компоненти на тези изстрели в своите заводи и да ги продаде в Африка.
Преди време от влакова композиция в Румъния бяха откраднати взриватели, които се оказаха собственост на фирма “Сейдж консултантс”, която се занимава с импорт и експорт на оръжия и боеприпаси. Нейни собственици са Христо Христов и Генчо Христов. Сандъците с 64 стари взривателя са пътували за Сопот, където фирмата има склад под наем. Взривателите от типа MRV са предназначени за 122-милиметровите реактивни снаряди от системата БМ-21 “Град” - съвременен вариант на някогашната “Катюша”. Днес такива оръжия се използват в горещи точки на света като Афганистан и Либия. По времето на НДСВ и на тройната коалиция фирмата “Сейдж консултантс” работи изключително добре с Министерство на отбраната. Тя успява да купи на атрактивни цени от “Снабдяване и търговия” ЕООД стари руски танкове Т-55 и друго въоръжение и да ги изнесе за Еритрея, припомнят от военното ведомство. Дълго време след това в Еритрея пламна война, а страната беше обявена от ООН за ембаргова.
В зависимост от политическата конюнктура на хоризонта изгрява по-силно звездата на един или друг оръжеен търговец.
През 1995, 1996 и 1997 г. най-голям играч на пазара е Петър Манджуков, който се ползва с цялата подкрепа на управляващата партия БСП. Той използва старите контакти, за да търгува с бившите съветски републики и прави изключителни обороти. Може да се каже, че Манджуков е единственият печеливш и от скандала между България и Франция за купуването на корвети за българските ВМС. Той е посредник между френската компания “Армарис” и българското Министерство на отбраната. Фирмата е класирана на първо място, а Манджуков взема полагащата му се комисионна. По-късно сделката не се случва, а от Елисейския дворец остават силно разочаровани от София. Запознати твърдят, че в момента Манджуков е съсредоточил усилията си да поддържа бизнес в Сърбия и част от страните на бивша Югославия.
Най-старият и деен играч в търговията с оръжие си остава “Кинтекс”. През годините фирмата успя да си запази всички представителства, които е имала в света, което й дава много добро предимство пред конкуренцията.
“Никога не трябва да работиш сам в друга страна. Задължително трябва да имаш местен човек, който да ти върши работите с техните служби, защото винаги могат да ти врътнат сериозен номер”, разказва оръжейник. В момента една от най-атрактивните страни за оръжейна търговия е Венецуела, но тя е обявена от САЩ за ембаргова. Ако американците усетят, че участвам в такава сделка ще ме вкарат в черния списък, и аз приключвам официално с този бизнес, казва търговецът на оръжие.
Освен внасяне на чужди боеприпаси българските търговци купуват и огромни количества оръжие от Министерството на отбраната. Ведомството продава стар калашник средно около 60 долара, а търговецът го изнася и търгува на 120 долара. Тези цени са много атрактивни, тъй като един нов калашник от завода в момента излиза на пазара с цена 500 евро.
Освен изброените по-горе четири фирми, които се занимават предимно с търговия, в България има и над 200 фирми за внос и износ на оръжие, боеприпаси и стоки с двойна употреба. Техният пазарен дял е изключително малък.
Най-големите производители на оръжие в страната са “Арсенал”, “Аркус”, “Дунарит”, ВМЗ-Сопот и ЕМКО ЕООД. Тези фирми държат около 70-80% от пазара. Те вземат и най-голямата част от тези 150 млн. евро на година.
Няколко посреднически фирми успяха да получат прилични комисиони и от сключените договори за доставка на ново въоръжение и техника за Българската армия.
Голям удар направи бизнесменът Николай Гигов, който се оказа посредник между военното министерство и френската компания “Еврокоптер” за доставката на 15 транспортни хеликоптера - 12 броя “Кугар” и 3 броя “Пантер”. Комисиона взе и фирмата “Авиостар” при купуването на трите нови транспортни самолета “Спартан” и седемте учебно-бойни “Пилатус”. “Балкан стар” е официален представител на “Мерцедес Бенц”, доставчик на джипове, рейсове и камиони за армията. Големите пари в този бизнес обаче си остават извън България. Някъде в САЩ.
"Сейдж консултантс" АД - Христо Христов, Генчо Христов
ЕМКО ЕООД - Емилиян Гебрев
"Манджуков" ЕАД - Петър Манджуков
"Кинтекс" ЕАД
Диян МОРКИН
300 склада пазят взривни вещества
Над 300 са складовете за съхрание на боеприпаси, оръжие и всякакъв вид взривни вещества в страната. Те се контролират от служба КОС на МВР, която издава и отнема лицензи на фирмите.Министерството на отбраната окрупни преди три-четири години погребите си до 40, след като армията бе намалена като численост, а голяма част от оръжието и боеприпасите беше продадено на търговците на оръжие. В момента един от най-големите армейски погреби се намира на няколко километра от Пещера.
Над 120 са складовете и площадките, които имат производителите на оръжие и боеприпаси в страната. Оръжейници твърдят, че по Подбалканската линия от София до Сливен са разположени най-много взривоопасни складове и площадки. По трасето собствени помещения имат всички големи заводи, както и търговците на оръжие и предприятията от миннодобивния комплекс.
В България най-много складове - над 140, имат фирмите, които използват в работата си взривни вещества. Това са собствениците на открити и закрити рудници, строителните фирми, притежателите на каменни кариери и много други. Всички те имат складове и площадки, които са изключително взривоопасни.
“Не може лесно да бъде квалифицирано кое изделие или тип складово помещение е най-опасно и взривоопасно, тъй като нещата са много специфични. Факт е, че сме палили огън върху изстрел от 125-и калибър и той се взриви след няколко часа. Складово помещение с бомби, което е подложено на директен огън, издържа цели 8 часа, преди да се подпали.” Това разказа бивш военен, който в момента работи в частния сектор. За него е необяснимо как е станал инцидентът в склада на фирма ЕМКО ЕООД, който се взриви в събота сутринта.Най-парадоксалната версия е, че това може да стане от запален фас или токов удар. Изискванията на КОС са в тези складове да няма високо напрежение. Обикновено те се правят в помещения, които се наричат “холандски тип”. Задължително покривите са от много леки конструкции, за да може ударната вълна безпрепятствено да върви нагоре. (Труд)
Няма коментари:
Публикуване на коментар