23.11.11
автор(и): Ваня Георгиева, прочитания: 715, коментари: 0
Наркобосът Стоян Гецев-Кравата бе
задържан по време на сделка с 3 кг хероин в началото на август при
операция "Наглецът". Във вторник стана известно, че акцията е приключила
успешно заради внедрен македонски агент под прикритие.
Наши агенти под прикритие работят срещу мафията вече и в чужбина.
За последната година-две у нас и зад граница са били проведени 13 съвместни операции на български и чужди тайни ченгета, съобщи шефът на специализирана апелативна прокуратура Борислав Сарафов. При една от тези международни акции през май т.г. в Пловдив бе разбита печатница за фалшиви евро. През август пък с помощта на македонски агент под прикритие в София бе арестуван с пратка хероин известният наркобос Стоян Кравата.
Въпреки натрупването на международен опит, използването на агентите под прикритие за разследвания у нас е пренебрежимо малко, показва доклад на фондация “Риск монитор”, представен във вторник в парламента. Дейността на служителя под прикритие бе узаконена с промени в НПК през 2005 г., като тази полицейска фигура е включена в групата на специалните разузнавателни средства (СРС). Затова агентите под прикритие често ги наричат “живо СРС”.
Пет години след уреждането на статута им се оказва, че в сравнение с техническите СРС-та тези служители почти не се използват като оперативен способ.
15 864 разрешения за поставяне на “бръмбари” са били дадени през 2010 г. Само 63 от тях (към 1%) са за разследване чрез служител под прикритие, като почти всички те са в София и Пловдив.
За 2009 г. има едва 35 разрешения за “живо СРС”.
Пренебрегването на хората за сметка на “бръмбарите” е в ущърб на разследванията, стана ясно от изявления на участници в дискусията. Те припомниха, че с промените в НПК през май м.г. бе дадена възможност да се произнасят осъдителни присъди въз основа на работата на агента под прикритие в съвкупност с други СРС-та. Според представители на прокуратурата практиката показвала, че в 50% от случаите делата с тяхно участие приключвали с присъда. Докато само записаните с “бръмбари” телефонни разговори не стигат за присъда.
От “Риск монитор” пък изтъкнаха, че трудно може да се прецени ефективността на този вид СРС, защото липсвали данни в тази посока. За пример дадоха неофициална информация от ГДБОП, според която през 2009 г. са проведени 32 операции със служител под прикритие, като само 18 от тях са приключили с образуването на досъдебно производство. През м.г. са използвани 36 живи СРС-та. Няма данни са стартирани дела. Няма данни и за произнесени присъди.
Живи СРС-та се използват основно за трафик на хора и дрога, както и за източване на банкова карти. Камен Михов от Върховната касационна прокуратура препоръча да се работи по икономическата престъпност, особено по схемите с ДДС.
Като недостатък в закона от “Риск монитор” изтъкнаха, че няма дефиниция за правомощията на служителя под прикритие, което давало “голяма рамка за техните действия”. От МВР напомниха, че законът им забранява да провокират към престъпления или да извършват такива.
Шефката на ДКСИ Цвета Маркова пък поиска секретната информация, добита чрез СРС да се декласифицира, преди да бъде приложена като доказателство по дело в съдебна фаза.
За последната година-две у нас и зад граница са били проведени 13 съвместни операции на български и чужди тайни ченгета, съобщи шефът на специализирана апелативна прокуратура Борислав Сарафов. При една от тези международни акции през май т.г. в Пловдив бе разбита печатница за фалшиви евро. През август пък с помощта на македонски агент под прикритие в София бе арестуван с пратка хероин известният наркобос Стоян Кравата.
Въпреки натрупването на международен опит, използването на агентите под прикритие за разследвания у нас е пренебрежимо малко, показва доклад на фондация “Риск монитор”, представен във вторник в парламента. Дейността на служителя под прикритие бе узаконена с промени в НПК през 2005 г., като тази полицейска фигура е включена в групата на специалните разузнавателни средства (СРС). Затова агентите под прикритие често ги наричат “живо СРС”.
Пет години след уреждането на статута им се оказва, че в сравнение с техническите СРС-та тези служители почти не се използват като оперативен способ.
15 864 разрешения за поставяне на “бръмбари” са били дадени през 2010 г. Само 63 от тях (към 1%) са за разследване чрез служител под прикритие, като почти всички те са в София и Пловдив.
За 2009 г. има едва 35 разрешения за “живо СРС”.
Пренебрегването на хората за сметка на “бръмбарите” е в ущърб на разследванията, стана ясно от изявления на участници в дискусията. Те припомниха, че с промените в НПК през май м.г. бе дадена възможност да се произнасят осъдителни присъди въз основа на работата на агента под прикритие в съвкупност с други СРС-та. Според представители на прокуратурата практиката показвала, че в 50% от случаите делата с тяхно участие приключвали с присъда. Докато само записаните с “бръмбари” телефонни разговори не стигат за присъда.
От “Риск монитор” пък изтъкнаха, че трудно може да се прецени ефективността на този вид СРС, защото липсвали данни в тази посока. За пример дадоха неофициална информация от ГДБОП, според която през 2009 г. са проведени 32 операции със служител под прикритие, като само 18 от тях са приключили с образуването на досъдебно производство. През м.г. са използвани 36 живи СРС-та. Няма данни са стартирани дела. Няма данни и за произнесени присъди.
Живи СРС-та се използват основно за трафик на хора и дрога, както и за източване на банкова карти. Камен Михов от Върховната касационна прокуратура препоръча да се работи по икономическата престъпност, особено по схемите с ДДС.
Като недостатък в закона от “Риск монитор” изтъкнаха, че няма дефиниция за правомощията на служителя под прикритие, което давало “голяма рамка за техните действия”. От МВР напомниха, че законът им забранява да провокират към престъпления или да извършват такива.
Шефката на ДКСИ Цвета Маркова пък поиска секретната информация, добита чрез СРС да се декласифицира, преди да бъде приложена като доказателство по дело в съдебна фаза.
Няма коментари:
Публикуване на коментар