Олигархията почна голямото пране през фондациите

Докато партийното финансиране тъне в мрак, в България няма да има ни демокрация, ни законност

Магдалена ТАШЕВА
 Колко партии има в България?! Триста ли са, четиристотин ли са?! И още се множат- две на българите в емиграция и една помашка само за седмица! Такива са коментарите на читатели и форумци за закона за избор на народни представители, който мина на първо четене на 24 март. Чудното в случая е, че след 20 години див капитализъм все още се намират хора, неразбрали защо в България има толкова много партии. Или защо партиите стават все повече, напук на масираната емиграция. Многобройните "партии", регистрирани в България, са всъщност фирми, чиито собственици не изпитват ни най-малко влечение към политиката. Работата е друга - ако имаш партия, можеш веднага да си регистрираш и фондация. А фондацията може да извършва икономическа дейност. Може например да сключи договор за посредничество при продажба на горива от руски за турски фирми, какъвто е случаят със задачите, изпълнявани от Керим Караали за една от фондациите на ДПС.
Дори когато партията не участва в избори, фондацията си функционира.
Ако пък партията е на власт, работата става много сладка. Всяка чужда държава, мафия или корпорация може да купи партийните лидери, министри и депутати, като изпере подкупите за тях през договори с фондацията. Тези договори, естествено, касаят нещо съвсем различно от политиката, например внос-износ на ширпотреба, отпечатване на книги, списания и брошури, или каквото ви дойде на ума. Или друга, чужда фондация, поема издръжката на децата на министъра, генерала, депутата в някой западен университет. Иди доказвай после, че става дума за национално предателство и геополитическа корупция. Например турският мафиот Седат Пекер се похвали без притеснение в медиите, че е "инвестирал" големи суми в парламентарните избори през 2005 г., защото си знаеше, че всичко му е законно - дарил е фондациите на определени партии.
Сега става ясно защо през 1991 г. имахме всичко на всичко 38 регистрирани партии, на местните избори през 2004 г. се явиха 146, а на парламентарните през 2005-а броят им скочи на 346. На 6 ноември 2006 г. Сметната палата ни извести, че партиите в България са станали 357. За една година се бяха пръкнали още 11 - почти по една всеки месец. От тях близо 300 бяха нарушили Закона за финансирането на политическите партии. Само 63 представили финансови отчети за 2005 г., а 26 не били внесли дължимите данъци, нанасяйки ущърб на хазната в размер на 5.7 млн. лв. Най-груби бяха нарушенията на управляващите БСП и НДСВ и на "опозиционните" ДСБ и СДС, които нарушили закона, вземайки пари от изпълнители на обществени поръчки. Тоест, налели държавни пари в своите фирми, а после фирмите върнали част от налятото като "дарение" за съответната партийна фондация. На въпроса как при споменатите закононарушения ще бъдат наказани партийните лидери, шефът на Сметната палата Валери Димитров обясни, че законът за финансирането на партиите ... не предвижда партиите да бъдат наказвани, ако го нарушат! За какъв дявол ни е тогава този закон, попитаха наивници. "В България има голям дефицит на легитимни пари, а политиката е скъпа дейност", отговори Димитров, изпълнен с жал към лидерите на "съгрешилите" партии. Как да ги накаже, горките, затова че са принудени да перат "нелегитимни" пари през партийните фондации?! По-късно нуждата от "легитимни пари" доведе до прилагането на тази схема и с еврофондовете.
Именно дефицитът на законни пари е причината преди избори управляващите да обявяват амнистии на престъпници. Примерно в предизборно време вицепрезидентът Марин помилва ливанския контрабандист Зият ел Масри, като му опрости 2.8 г. от присъдата. Масри бе осъден за контрабанда на цигари в особено големи размери след процес, продължил повече от 10 г.
 От казаното става ясно още, че докато фондациите продължават да функционират по този начин, в България няма да има нито един осъден трафикант, контрабандист или перач на пари.
Перачниците, които тук наричаме нежно "фондации", биват два вида - в обществена и в частна полза. Всяка фондация или сдружение решава в каква полза да се самоопредели. Регистрираните в обществена полза се  вписват в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел на Министерството на правосъдието. Тях държавата може да подпомага и насърчава чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически финансови и икономически облекчения. Те са не повече от 2000 на брой. Фондациите в частна полза не подлежат на вписване в регистъра, затова са поне 5 пъти повече, макар никой да не знае броя им. "Частната полза" им осигурява пълна непрозрачност и ги освобождава от необходимостта да представят всяка година отчет и независим одит.
В момента в България хиляди подобни юридически лица с нестопанска цел действат извън контрола на обществото, на Сметната палата, на ДАНС и на другите бутафорни правоохранителни и правоприлагащи институции в България. Над парите, трансакциите, имената на спонсорите и бенефициентите тегне пълен мрак.
 Преди 6 години Алексения Димитрова и Огнян Стефанов публикуваха във в. "24 часа" поредицата "Партии, фондации, пари, власт", в която посочиха по-известните бенефициенти на тази не сива, а направо черна икономика. Бяха установили, че в Централния регистър не са вписани фондациите "Демокрация" на Иван Костов, "Българка" на Ева Таджер-Соколова, "Ценности" на Антонина Стоянова, "Демократична алтернатива" на Надежда Михайлова, "Институтът за изследване на интеграцията" на Ахмед Доган, "Солидарно общество" на Нора Ананиева, "Център за стратегически изследвания - 21 век" на Александър Томов. В частна полза са регистрирани всички мюсюлмански и цигански фондации, курсове за компютърно обучение на роми и прочее.
Та, това е причината в България да има толкова много партии. И докато законът за финансирането на политическите партии не се промени така, че всеки от нас да може да провери от кого идват и при кого отиват парите, които текат през партийните фондации в частна полза, в България реална демокрация няма да има, а олигархията ще продължава да ни ограбва с поръчкови закони. 

Източник